tag:blogger.com,1999:blog-72208686551587964122012-03-10T21:58:49.697+02:00По пътя...Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.comBlogger1201100tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-50848968883241181572012-02-29T14:42:00.000+02:002012-03-01T14:04:10.621+02:00

Стражите са два върха в Пирин... съвсем близко до лудницата на Безбог. Стражите НЕ е онова голямото дето прилича на стена и се вижда от района на Премката, Вихрен, Тодорка и прочее - Стражите са последните два върха у лево (гледано от Премката), другото са Ушици. И за финал да цитирам едни други юнаци - "Стражите не са хотел". Голямата Стража е 2810м, а Малката - 2790. Нагледно: юли/2007

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-81989399347581342682012-01-18T15:44:00.000+02:002012-03-09T12:44:18.213+02:00

Гаф след гаф в кофти време и в крайна сметка Стаменова не се качи на Мусала през януари 2012... за първи път в последните 4 години... По ред причини тоя път тръгнахме в средата на месеца, до последно не знаехме и дали ще се съберем в колите. Черешката на тортата беше когато се замотахме с час и половина още в София. Пък аз да взема да навикам Мартин, че се е успал... Мусала без концерт

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0Мусала, Самоков, България42.179184 23.58499642.0850505 23.4270675 42.2733175 23.7429245tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-70205585627919774282012-01-13T16:46:00.000+02:002012-01-27T16:46:51.850+02:00

01 януари 2012 - годината започва добре, навън има яко сняг и яко слънце, супер! Решихме да ходим към Тодорка, нагоре по пистата, не ни се забива пак в сняг до гуша някъде другаде. Нещо не съм много сигурна дали драпането по пистите е разумно начинание... някак забавно е Като подхванахме баира още нямаше много скиори и бордисти, иначе казано - ще живеем, с Павката пръхтяхме със снегоходките,

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0Пирин, Кресна, България41.7636111 23.399444441.668860099999996 23.2415159 41.8583621 23.5573729tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-5689760741037160232012-01-11T15:42:00.000+02:002012-01-26T15:43:52.283+02:00

30 декември 2011 -  в някакво сутрешно време се събудихме и позакусихме. Англичаните изядоха още една палка шпек с обелката... пак не им казахме че трябва да го обелят, после ми стана съвестно за тях... Нахлузихме снегоходките и хванахме към х. Вихрен, беше ми тегаво, не знам що... струваше ми се, че се разболявам. Голяма работа, на Синаница ще си направя фервексче... На Вихрен имаше

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0хижа Бъндерица41.78600106242822 23.45272064208984441.78304106242822 23.447785142089845 41.78896106242822 23.457656142089842tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-30274228551372258072012-01-09T17:14:00.000+02:002012-01-25T17:23:54.791+02:00

22 декември 2011 - котараков се разболя, прилича на дирижабъл, не знам кога ще тръгнем за Пирин... 23-24-25-26 декември 2011 -  в клиниката го кръстиха "гайдичката", ръцете ни са в кървави резки от опитите да набутаме хапчета в пастта му. Наложи се да пътувам до Струпец, не знам кога ще тръгнем за Пирин... 27 декември 2011 - Мартин мина посред нощ да пием по бира, пък и да му дам ключ да гледа

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0х. бъндерица41.78601706209974 23.45287084579467841.78453706209974 23.450403345794676 41.78749706209974 23.45533834579468tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-76747540281301440922011-12-22T16:50:00.001+02:002012-01-25T16:29:45.472+02:00

Петък сутрин, не съм излизала толкова рано от вкъщи в работен ден от месеци. Наблъскваме се с големите раници в метрото между разни сиви хора, тръгнали на работа, чувствам се малко като папагал сред врани. Остроклюн папагал при това, пикелът ми заплашва да пробие нечия глава (много вероятно моята), щеките и те стърчат като хладно оръжие. На път за трамвая се разминаваме с разни мирни граждани,

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-77848191062370495882011-12-15T17:44:00.001+02:002011-12-15T17:44:18.977+02:00

Здрасти банда, Таз година и аз барабар Петко с мъжете съм съавтор на един календар. По-хубавите снимки са на Павката, но пък дизайнът е мой. Размерът е 20x30см, страничките 6+корица, има 13 снимки от Рила, Пирин и Централния Балкан. Цена - 15 кинта за контакти - във facebook страничката на блога (https://www.facebook.com/outinthefields) или нейде тук из коментарите. Всякакви приходи ще

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-82845109086382806292011-12-15T14:22:00.000+02:002012-01-17T14:42:17.902+02:00

... на две - на три... Тоя път не успях да навия почти никого... щяхме да сме само аз, Рус Пеш и Илия с някакъв автобус за Кърнаре по обяд (заради стачката на БДЖ). Павката пък се стягаше да ходи в Пирин.  В петъка преди денят Х, онова магаре Илия изчезна за пореден път вдън земя и съботната група се стопи до мен и Пеш. В събота сутринта Павел пък заяви, че не му се ходело към Пирин и идва с

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-27463137404738085352011-12-12T14:28:00.001+02:002011-12-12T14:30:33.944+02:00

Прибирането, два дена щуране и път с камили... Чичкото с колата беше от Сибиу, първо каза, че не отива направо там, а да хапнат с жена му в някакъв рибарник. Нямало да се бавят, ние се съгласихме да ги изчакаме там. Те наистина не се бавиха, но междувременно човека беше споменал, че ще ни остави на главния път. Когато потеглихме отново пък заяви, че отивали в Сибиу, което нас ни устройваше

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-88801749642128899992011-11-29T11:04:00.001+02:002011-12-01T16:41:49.913+02:00

ПЛАНИНАТА! Мъглясали върхове и изолационните свойства на една консервена кутия, на море, къде ни е кафето... Свежа сутрин на езерото Бъля, заради по-голямата географска ширина там езерата бяха здраво замръзнали още на 2000м, докато нашите на 2400 издаваха странни звуци седмица по-рано. Прегазихме езерото и тръгнахме да търсим някаква информация за маршрутите и някаква карта на планината. На

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1Карпати, Румъния47.0 25.546.9783415 25.460518 47.0216585 25.539482tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-73009393749383215782011-11-24T12:02:00.001+02:002011-11-25T16:27:00.933+02:00

към планините, колко километра са 10 километра асфалт, работническо дело и леща... В края на първа част се намирахме на разклона за Бъля и тръгвахме към Картишоара, където да дебнем някакъв превоз. Географските ни познания вече бяха станали малко по-обширни от езиковите и знаехме, че: до езерото Бъля са към 34км; пътят след Бъля на юг от планините е затворен; Картишоара е последното село и до

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-24744704063681112542011-11-23T09:47:00.000+02:002011-11-28T13:34:41.742+02:00

как няколко подхвърлени реплики, комбинирани с пиринско безснежие, могат да отведат двама души някъде там на север от Дунава... Приблизително хронологично: седмица отпуска в средата на ноември - ура! според прогнозите настъпвал ледников период в Пирин снегът обаче е малко  ама аз си имам чистак-бърсак нови зимни обуща още не съм драпала по чужбински чукари от година ми се въртят Карпатите в

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-81826768763516153282011-11-21T13:35:00.001+02:002011-11-23T12:56:50.268+02:00

"Аре да ходим някъде уикенда..." "Къде ти се ходи?" "Мииии, на Страшното!" Две седмици по-рано с Мила не отидохме до там, времето се влоши рязко, аз не намерих друга луда глава да тръгне с мен и в резултат изкарах уикенда зяпайки мачове у Боби. Така щъкането по Мальовишко остана за по-добри времена, а по-добрите времена явно настъпваха. Петък, раница, в офиса.. както си му е редът, преживях

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1Мальовица, Рила, България42.173951 23.364025142.17248 23.361557599999998 42.175422000000005 23.3664926tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-6518526719072931782011-11-10T14:19:00.001+02:002011-11-10T16:44:42.768+02:00

Кой и с кой акъл реши, че трябва да празнуваме Димитровден с два дена отсрочка... знам кой де - двамата именници, но не знам защо тъпата ми руса тиква им се върза на идеята да продължим в Black Lodge след Спорко, от там събрах 2-3 трупа и право вкъщи... гениално решение да се удържа будна до влака. Наврях някаква бира (както се оказа после - тъмна) в раницата и тръгнах. Все пак успях да хвана

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-71411823493596767572011-10-23T18:23:00.001+03:002011-10-24T13:06:15.470+03:00

Ася каза "Има едно място в колата за Мусала! Идваш ли!?" Ми идвам, що да не идвам... Поне два от четирите почивни дни да оползотворя на високо, пък ако ще и Мусала да е. На всичкото отгоре бях болна и нямах достатъчно сили за по-дълъг преход. Виж, да си заведа бацилите на 2925 е нищо работа. Прескочих за една вечер до Враца, върнах се, проведох няколко безумни разговора, от които разбрах, че

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-23014053214993994842011-10-17T18:26:00.001+03:002011-10-17T18:26:44.699+03:00

Мина не мина един месец и пак хванах по мраморните пирински чукари. Тоя път беше решено да следваме "пътеписа на Дидо" и да минем през циркуса Баюви дупки до Каменитишкия превал. Това всъщност е старата пътека за х. Вихрен, по която не би трябвало да се минава изобщо, заради резервата. Бива, не бива - бяхме си го навили на щеките. Малко рокади в личния състав и в петък следобед отпрашихме от

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-65669145795044914672011-08-27T14:59:00.002+03:002011-08-27T16:34:32.825+03:00

В последно време и без друго не блестя с гениални белетристични попадения, а още по-трудно е когато думите по никакъв начин не могат да опишат цялостната картинка. Цялата плетеница от споделени емоции, свобода, магията на самото място, срещите с познати и непознати по Пътя, уюта в една дървена барачка на 2760, невъзможната Луна над Бански суходол, музиката, хората, усещането да се завърна там...

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-84982641309314707232011-08-25T13:55:00.000+03:002011-08-25T17:14:55.522+03:00

Ден 4 (4 август) - where the fuck is Годлево!? Сутрин на Вапските... Оооооо, Фунтиуще търлингдроме! Това ми беше в главата след вогонската игра на филми предната вечер. Е, може би исках да има и права лопата наблизо, за една бърза ТКЛ. Събрахме товара, проверихме картата. Христо ни беше казал, че хижа Семково е на има - няма 2 часа. От там трябваше да търсим начин за смъкване в Добръско и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-64750355558639665672011-08-23T16:33:00.002+03:002011-08-25T17:10:55.216+03:00

Ден 3 (3 август) - и настъпи разплох.... Сутринта на Якорудското нещата бяха малко по-ведри. Симпатично място, стига да стигнеш цял до него и без съдействието на ПСС. Много се зарадвах, че излизам от палатката. През нощта съм я била опънала върху някакво скалище. Защурахме се около езерото, чакайки слънцето да понапече. Само като се сетех какво ни чака тоя ден и ми се искаше да съм някъде

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-36470309989598053592011-08-19T15:55:00.000+03:002011-08-25T17:10:23.568+03:00

Ден 2 (2 август) - и няма край на шир и длъж... Х. Белмекен рано сутрин... мокрото си беше още мокро, поне обувките що-годе бяха поизсъхнали. Илия забърка някакъв кус-кус, който според мнозинството бил много як. Малцинството, в лицето на мен и Оги, се мръщеше срещу канчетата. Похапнахме, посъбрахме вещите (както се оказа не съвсем - някои лица се разделили с резервната си тениска), нагърбихме

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-996762011238001862011-08-17T18:09:00.000+03:002011-08-25T17:09:34.346+03:00

част 1 (1 август) - тежки раници и мокри кокошки Неделя 31 юли, на прибиране от село забрах Цецо от гарата. Дадохме гръмък фалстарт на начинанието още преди да е почнало - в 77 ни докопаха контроли, а Заекът на Цецо беше крайно извънгабаритен. Каква поредна футболна драма, крясъци, заплахи... накрая ми писна и им хвърлих там десет кинта. Вечерта вкъщи уж окончателно подредихме раниците. Като ги

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-60878696803355798232011-08-10T22:31:00.004+03:002011-08-11T13:47:36.195+03:00

или "Това е безумие!" 21 юли, телефонът ми забил през нощта и не ме събуди. В 9 трябваше да съм в офиса с все багажа, а аз тепърва се излюпвах. Събрах каквото още не бях събрала и хукнах да заредя храна за котака. Профилактика на асансьора... вземи тия 17 етажа. Малко по-късно чаках маршрутка за работа и усетих, че съм си забравила щеките, дилемата беше много сериозна - 17 етажа с раница или

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-85151003615839726082011-07-19T21:40:00.004+03:002011-07-20T14:09:01.095+03:00

Почти цялата по-минала седмица в главата ми се въртеше Карадере... морето, плажът, комарите в боровата гора, нещото изпълзяло от пещерата, изгреви и тотален релакс. Така ми се беше загнездило в мозъка, че бях готова да хвърля сума ти пари за път и да се кандилкам 16-17 часа по влакове, автобуси и малкия зелен Танк. Всичко това само за ден и половина ТАМ. Разбира се в петък вечер стягах раницата,

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-67256907444933622922011-07-11T17:11:00.000+03:002011-07-11T17:11:05.983+03:00

Миналия уикенд даваха скапано време. Още в петък вечер се отказах да ходя където и да било. В събота времето беше прекрасно, а аз се гърчех от скука вкъщи. Съвсем естественото следствие беше, че само след няколко прочетени реда във форума на z-rock вече стягах Заека. Едни другарчета щяха да летят с парапланери, а аз да се поразходя до Купена.. примерно. Час преди края на работното време на

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-129962476761807642011-06-29T13:59:00.000+03:002011-06-29T13:59:39.066+03:00

Срам не срам ще си призная. Не бях стъпвала в родния дял на Балкана от години. Така се случи, че се наложи да си замина за Враца, обаче пък същия уикенд един приятел - Жоро, празнуваше рождения си ден не къде да е, а над Оплетня. Щеше да е престъпление да не отида, при условие, че така и така съм във Враца. До последния момент не бях сигурна дали ще ходя. Телефонът на рожденика не отговаряше (

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-75270379438329156352011-06-15T01:54:00.002+03:002011-06-15T02:28:18.725+03:00

I. Първопроходници Момина Поляна - Бенковски... времето се скапа зловещо, дали да тръгваме, дали да не тръгваме... ясно беше, че ще сме само трима - аз, Жоро Гилъна и Цецо от Ловеч, ама и трима са дружина все пак, а и аз трябваше да пробвам нова раница на по-дълго ходене. Имаше и голяма вероятност на Бенковски да се качи една щура компания от още ловчанлии. В четвъртък оплескаха достатъчно

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-75285679396275665452011-06-07T17:26:00.000+03:002011-06-07T17:26:35.768+03:00

Петък, 3 юни... цъфнах в офиса с няколко тона багаж... отново. Към края на работния ден вече се бях заредила на бензиностанцията отсреща да чакам Аудиото на Ангел да ме вземе. То дойде, даже се събрахме всички (Ачо, Петя, Жоро и Илия - Сорегаши, който много скоро щеше да стане на цели 20). Не чак толкова кратка спирка за пазаруване в Била и газ по подбалканската. Че ще лазим по тъмно - беше

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-36838725656930798742011-05-31T16:24:00.002+03:002011-05-31T17:03:43.919+03:00

Петък по обяд, направила съм си спретнато, но леко скъпичко планче за уикенда, та седнах да пресмятам как ще го впиша в изтънелия предзаплатен бюджет. Някъде между хаотичните мисли за по-евтина котешка храна и кренвирши мернах едно съобщенийце, пуснато няколко часа по-рано: "Довечера тръгваме за Синаница, искаш ли?"  Шегувате ли се? Много ясно, че искам... Пирин, за Бога! Така много рязко

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-90138399358817275962011-05-17T11:55:00.004+03:002011-05-27T03:51:47.245+03:00

Петък 13-ти, а дали не беше най-перфектната дата за организиране на катун? За някои беше откриване на сезона, за мен и други - опит за по-успешно откриване. Изсипах се в офиса като товарен влак, или по-скоро като катър - пълнен Заек, палатка, шалте... на всичкото отгоре асансьора не работеше и трябваше да извърша героичен преход от първия до седмия етаж. В ранния следобед напазарувах и Заекът

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-38705866289529287502011-05-10T14:05:00.001+03:002011-08-16T13:09:12.505+03:00

Настъпи май месец, а сърце юнашко не трае. Знайни и незнайни палатки и палатченца, зайци и други животни чакаха своя час. Даже аз започнах да се вълнувам от идеята да открием палатковия сезон, нищо че не съм кой знае какъв фен на въргалянето по полянки и рекички. Речено - сторено, на 6ти май хукваме към Батулия, пък каквото сабя покаже, дано не измрем от студ. Гергьовден, сутринта, някъде към 10

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-14761183235560483992011-04-28T13:21:00.002+03:002011-05-20T13:54:19.550+03:00

По Великден времето се поочовечи и в последния почивен ден решихме да идем до Бовска скакля, докато още има прилично количество вода. Кой с влак, кой с кола се добрахме до Бов и поехме към водопада, ние и още стотина души. Хубавото време беше успяло да накара всякакви странни и по-малко странни типове да се размърдат. Ние пък си водехме един брой четирикрак лигльо, наречен Джери.  За да се

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-41615885749039369832011-04-20T15:32:00.001+03:002011-05-11T15:33:15.025+03:00

Суша, суша... пак ме стегна и май няма изглед скоро да се излее някой високопланински порой... От Вежен насам - една разходка до Паскал и толкоз! Не е живот това... 16 април, влакчето и на Пирдоп, там трябваше да ни чакат още хора с коли. По стара традиция до влака не се добрахме всички. Не помня какъв му беше случаят на Рус Пеш, но Илийката - Сорегаши се бил направил на сурикат предната

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-90770416643272868732011-04-11T15:34:00.000+03:002011-05-11T15:35:25.879+03:00

с. Годлево - Добърско - Белица - Рилски манастир (9-10 април 2011) В началото на април трябваше да ходя на едно място, което ходене обаче се провали. Имах опцията да остана в Мордор на рожден ден, където беше спорно дали трябва да присъствам, или да замина за разложко с Илия, където също щеше да е лекичко неловко.  Направих се, че не ми пука от чувството за вина, че няма да съм тук за

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-34562596063098409512011-03-15T12:11:00.000+02:002011-05-19T12:12:24.884+03:00

Карлово - з. Ботев (през х. Левски) / з. Ботев - Голям Купен - Карлово (по Хубавец) Не бе, никъде нямаше да ходим тоя уикенд, отрошихме се по Триглав, почивка малко... Посред седмицата Илия подхвърли за Синаница, но аз тогава още мислех да пътувам за врачанско и да се сдобия с котка. А едно време се беше отворило - как да му простиш и да останеш в Мордор, или да влачиш дебелаци по влаковете,

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-57441476318081956592011-03-07T12:12:00.000+02:002011-05-19T12:13:30.965+03:00

Иначе казано: "Сме нинджи!" Кажи-речи цял месец без планина, вече се чудех дали и кога пак ще хвана гората. Четирите почивни дни обаче бяха точният момент да прекъснем сушата и да направим „басимамата и прехода”: Габарево – Соколна – Мазалат – Скобелево. Оставихме си един ден и за почивка, който аз оползотворих заминавайки направо от Централна гара за Сен Тропе, Романско. Четвъртък (в

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-43149724642013761222011-02-08T12:15:00.000+02:002011-05-19T12:15:49.496+03:00

Ей така на майтап... "Що не идем някъде уикенда"... къде, къде - на разходка. Къде да идем на разходка - ми на Рай. То всъщност това стана ясно някъде към 22ч в петък. Трябваше да намеря още един човек. Рус Пеш се нави, но на следващия ден обяви, че си е изгубил телефона и се отказва. Вече дори не е нужно да стига до Рай, за да загуби нещо. Май само мисълта за тая хижа му е достатъчна. Така

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-22303368810120500112011-02-01T12:16:00.000+02:002011-05-19T12:16:48.913+03:00

Събота някъде към 6am, изгълтах набърже едно кафе, направих два сандвича и хукнах към метрото. Паник режима беше задействан още предишната вечер и нервно потропвах на перона, докато Илия закъсняваше. Петнайсетина минути по-късно бяхме вече на Васил Левски и зачакахме колата. Даже се обадих на Рус Пеш да видя дали случайно не е успял пак да се успи. По чудо не беше. Събрахме се цялата

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-46881623786681500542011-01-17T12:16:00.000+02:002011-05-19T12:17:39.324+03:00

Преди някой да каже нещо - да, отново бях там, хубавото е, че няма изглед да ми писне. Да се пошматкаме от Вежен до Козя стена го измисли Ангел преди няколко месеца. Седмица преди нещото нямаше и помен от истинска организация, по неволя пак аз се заех. С малко драми купих билети за автобуса, звъннах на Олга от Козя стена и в петък сутринта даже Рус Пеш беше навреме на автогарата. Обедно

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-45904877498768089672010-12-13T12:17:00.000+02:002011-05-19T12:18:36.760+03:00

И нека бъде сняг... И отново там... да речем, че е съвпадеж някакъв. Първо си търсех едно другарче, после две, после търсех някой от мъжки пол да тръгне с нас, едновременно се навиха някакво количество хора и след отпадане на едни и присъединяване на други, в събота тръгнахме 6 парчета. С Буба-Мара се видяхме на Подуене и след известна битка с лелята на гишето, тя все пак си взе билет "

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-56534944705085730642010-12-06T12:19:00.000+02:002011-05-19T12:19:50.682+03:00

Бяхме се засилили за Таксират 12 в Скопие. Таксират е един голям фестивал, където в последната вечер се омешват групи от всякакви стилове. Ние, като едни не особено далновидни фенове, решихме, че ще ходим за гига на Paradise Lost, нищо че щеше да е по-малко от час. Бях запазила спането още преди месеци, с пускането на билетите в Тикетстрийм веднага купих 4, седмица по-рано взехме и билети за

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-40751952322926173722010-11-16T12:19:00.000+02:002011-11-22T18:22:57.368+02:00

СъдбЪ! Тамън слезнах от Юмрука и пак хукнах натам. Колкото и да го обичам оня край от двете страни на Беклемето - почна да ми писва вече. За капак утре пак ще яхна влака за Кърнаре. Та така, датата е 13 ноември, събота. С Жоро нервно потропвахме по тъмни доби на една спирка. Чакахме форда на Пешка да ни вземе и да ни закара до Централна Гара. Фордът естествено закъсня, влакът все пак го

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-29144059206009697602010-11-10T12:24:00.000+02:002011-05-19T12:25:20.064+03:00

Както неведнъж съм казвала - има нещо, което упорито ме тегли в тая част на Балкана (и което ще бъде доказано с още по-пълна сила през идните няколко дни и месеци). По някое си време в началото на ноември едно лице, наречено Илия, ми драсна в скайп с предложение за тридневен преход около Орлово гнездо и Козя стена. Той Илия постоянно ми праща някакви оферти за ходения, в които аз все не

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-29891534156595903282010-10-26T12:27:00.000+03:002011-05-19T12:28:32.696+03:00

Краят на Октомври, изпуснала съм няколко ходения вече, няма пари... докато дружината бута колелетата около Мазалат, аз, половинката и Пепи тръгваме към Витоша. Целта са з. Синята стрела и Белчева могила. След известно разминаване в транспортите успяваме да се срещнем в Железница и да тръгнем. Пътят е малко калничък, но аз съм щастлива че го намерих от първия опит. Става дума не за

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-42111640100282649152010-10-10T12:28:00.000+03:002011-05-19T12:29:31.624+03:00

8 Октомври, точно месец след предишното ходене до Солун, отново сме във влака. Този път няма стачки и още с качването се нареждаме в конфигурация удобна за логаритмуване или за тетрис с крайници, както дойде. В купето ни обаче има много комуникативна лелка - гъркиня, която не знае английски и чете от едно книжле почти на глас. През няколко купета някой пее. Масовото спане пропада и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-85981830115214088482010-10-05T12:30:00.000+03:002011-05-19T12:31:30.657+03:00

Денят е 2 Октомври, времето е горещо, ние тръгваме към наскоро откритата Лозенска екопътека. Сигурно проблемът е в мен, но аз екопътека не видях. Така де - десетина пейки, две беседки и две входни арки не правят екопътека. Пък и какво й е новото, като маршрута от години си е маркиран.. някой е гушнал едни парички. Това ме издразни, а иначе Лозенска планина се оказа симпатично местенце за

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-64152776972311868862010-09-23T12:51:00.000+03:002011-05-20T12:52:42.486+03:00

Понеже никога не се бях качвала на Черни връх откъм Кладница, бях твърдо решена да го направя. При това точно на 22 септември. Естествено плановете съществуват само и само за да се провалят. Наложи се да отпраша за Враца предишната вечер и опцията да стана в 5 и да съм навреме за срещата не ми отърваше много. Станах към 7, очевидно нямаше как да съм пред Министерство на земеделието след час

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-16565017476602977472010-09-11T12:53:00.001+03:002011-05-20T12:54:49.682+03:00

И така, след предимно бирения уикенд край Попово (28-29 август) ни чакаха три почивни дена, велосипеди и водопади. 4-5-6 Септември, Крушуна Планът беше да стигнем до гара Левски с влака и от там 15тина километра с велосипедите. Няма грижи. По едно време между Летница и Крушуна яко задуха, аз даже се поизплаших, още ми държи влага оная буря от лятото. Стигнахме почти сухи в селото, поиграхме

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-68713031004612682562010-09-11T12:52:00.000+03:002011-05-20T12:53:40.935+03:00

Ненагледали се на Anathema, таковата. Сметнахме, че веднъж в годината е малко, та след Истанбул през май (първа част , втора част), да ги видим и в още веднъж в Солун наесен (Солун първи път). Те пък да вземат да обявят дата и за България след месец-два. Лошо няма. Пътуването за Солун на 8ми Септември започна с един полунощен разговор. Звъни ми Боби и разправя "Аз да ти кажа, има стачка на

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-64264494903887510182010-09-01T12:54:00.000+03:002011-05-20T12:56:01.738+03:00

След страхотният ми рожден ден на 2512м форумната дружинка се отдаде на няколко мързеливи автомобилно-палаткови уикенда. По ред на номерата и снимковия материал: 1. с. Джурково, общ. Лъки Накрая на света. Пристигнахме там към 2 след полунощ. Там ни чакаше лицето Жоро (Гилън), който се беше спасил от София за цял месец. Разквартирова ни из читалището, бившето кметство и двора на църквата. На

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-47312801973186895822010-08-24T12:56:00.002+03:002011-05-20T12:57:19.886+03:00

06.08.2010 Велинград, теснолинейка. За справка - предишните пет пътеписа, в който надълго и нашироко се обяснявам за петдневното моткане из Родопи. Половинката не беше във възторг от маршрута из Орфеевите владения, но в крайна сметка думата беше моя - трябваше така да го натаманя, че да хванем теснолинейката за Добринище и от там да хващаме към Тевно езеро без да се връщаме до София. С

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-45857871198490175562010-08-23T12:57:00.000+03:002011-05-20T12:59:14.078+03:00

05.07.2010 Край, дойде последният родопски ден... Трябваше да се свалим до Батак (още 21км асфалт) и да спим в Туристическата спалня там, а на следващия ден да отидем във Велинград и да хванем теснолинейката за Добринище. Изпълзяхме от аварийното убежище и тръгнахме към стената на язовира, все още нямахме вода и не бяхме закусвали. Стигнахме чак до яз. Беглика (малкия) преди да намерим

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-85018549547200865822010-08-22T12:59:00.000+03:002011-10-23T23:03:33.802+03:00

Сутрин на Широка поляна. Събудихме се и още с изпълзяването от палатката зяпнахме - по повърхността на язовира се носеха изпарения, за сефте виждах такова нещо, ама и за сефте нощувах на брега на язовир. Все още нямахме вода, затова прескочихме чая и кафето, нарамихме багажа и тръгнахме в най-общи линии на някъде. Работата беше там, че червената маркировка от картата почти сигурно не

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-13100933521583081602010-08-21T13:00:00.000+03:002011-05-20T13:00:55.137+03:00

03.08.2010 Утро на х. Орфей, бързо кафенце, хижарката ни нарисува карта даже - как най-пряко да минем до Широка поляна. По "картата" имаше предимно чешми, поляни, беседки и партизански паметник. Включваше също нов и стар път, няколко отбивки за Кемеровия мост и предупреждението, че синята маркировка за м.Лесичево била грешна. Аз пък като гледах по картата ми се струваше, че си е съвсем

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-39395033356139334702010-08-19T13:03:00.000+03:002011-05-20T13:04:06.128+03:00

02.08.2010 Събудихме се в маранята, която Триградска река произвеждаше, потъвайки в Дяволското гърло. Събрахме багажа, закусихме и тръгнахме към Ягодина. В началото пътечката тръгва стръмно, докато изкачи скалите от едната страна на ждрелото, после е пей сърце из гори и полянки. Навсякъде са накичени лъскави нови маркировки, които когато не ти трябват са на десетина метра една от друга, а

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-78728322547158673342010-08-18T13:04:00.001+03:002011-05-20T13:05:06.398+03:00

01.08. Три дена път с камили. Триград и Дяволското гърло. След рилското скитане миналото лято бях обещала на половинката, че тази година няма да го водя по някакви камънаци и стръмнини, ами ще прекараме 5 дена в Родопите, като освен това ще отидем и на море. Второто си беше голям компромис от моя страна, макар че Кара дере ми хареса и то много. За да има все пак някакво равновесие, аз така

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-67293113301347959472010-08-17T13:06:00.000+03:002011-05-20T13:12:04.136+03:00

Отпуската мина и отмина - две седмици с палатката на гръб по морета и планини, а за десерт - рожден ден в Пирин. Прекрасност! Каварна в телеграфен стил и предимно снимки: Началото беше поставено на 22ри юли, половин час преди полунощ в "метълския" влак за Варна. След двеста бири се стоварихме в морския град и газ към Каварна. Палатки, море, дъжд, гръмотевична буря, миди и то стана време

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-814122920788106742010-08-16T13:05:00.002+03:002011-05-20T13:06:28.919+03:00

23 юли, свърши Каварната, четирима юнаци останахме по черноморието за да отидем все пак и на море. Първа спирка - автогарата във Варнa, жега и около 3 часа до рейса за Бяла. След усърдно ровене из нета бяхме решили да се забием на Карадере за 3-4 дена. Във Варна успяхме да пием по бира, да позяпаме странните хора по автогарата и да се загубим в близкия мол на път за Карфур. Напазарувахме и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-11578749011953241042010-07-13T13:12:00.000+03:002011-05-20T13:13:30.186+03:00

Рилски, ама не седем... да си кажа, щото като се каже "рилски езера" всеки се сеща за Седемте езера, пък из Рила езера бол (около 200). Става дума за Рибни езера и за най-голямото високопланинско ледниково езеро, не само в Рила, ами на Балканите - Смрадливото. Последният изпит на половинката беше на 2 юли, още преди това бяхме решили да отпразнуваме края на сесията му с ходене до Рибни

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-3603801257803211732010-06-30T13:13:00.000+03:002011-05-20T13:14:27.406+03:00

Рано сутрин, събота, 26 юни... главите ни още кънтяха от Sonisphere. Туристическата група (прекръстена впоследствие на "терористическа") от форума на Z-ROCK се навря във влака за Калофер и тръгна да качва Ботев. Тръгнахме с един по-малко, успал се човека. В Калофер го изчакахме на бири, палачинки и пържени яйца, спазарихме превоз до Паниците, минахме през музея и поехме към хижата.

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-70410895659292879342010-05-30T13:14:00.000+03:002011-05-20T13:15:21.298+03:00

Та така - почивни дни около 24 май, а насам-а натам... в крайна сметка се вдигнахме някакви хора да ходим към х. Козя Стена. Яхнахме автобуса до Троян и последваха шкембета и няколко часа кибичене на автогарата. Чакахме да ни вземат към Беклемето, превозът (на Иво колата) пристигна ударен на качване към прохода от Пловдив... Как се навряхме вътре всичките с все раници и резервната гума върху

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-29697764105862038602010-05-14T13:15:00.000+03:002011-05-20T13:16:49.212+03:00

Още малко чакане и бяхме в залата, до последно мислехме, че концертът ще е на открито, а то се оказа в едно задушно хале... На влизане ми се наложи да убеждавам разни охранители, че фотоапаратът ми няма нищо общо с професионалната техника, само дето е черен и по-голям от средностатистическа сапунерка. Не че толкова държах да снимам на концерта (въпреки, че тоя път имам попадения), колкото ме

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-32516450921857215402010-05-13T13:16:00.000+03:002011-05-20T13:18:21.496+03:00

Istanbul, Istanbul, U tvojim očima, A na tvojim usnama poema... В един есенен ден, съвсем в края на ноември 2008, Стаменова яхна влака и отпраши за Солун на концерт на Anathema. Най-емоционалният концерт в живота ми, който освен всичко друго ми даде и желанието да гледам Anathema отново и отново. В един зимен ден, съвсем в края на януари 2010, Стаменова слизаше от Мусала, когато започна да

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-91510461617798515742010-03-29T13:18:00.000+03:002011-05-20T13:19:56.232+03:00

Неделята (14.03.2010) беше определена за кратка разходка из Оксфорд. Тръгнахме двечките със Сю, като основната цел беше да видя местата, където са се подвизавали Толкин и Луис Карол. Литературщина, какво да се прави. Оказа се, че съм с най-полезния гид на планетата - Сю е работила 15 години в местния музей. Та така - Оксфорд. Първата асоциация, която ми навява Англия е "замъци", така де -

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-72479814205212791922010-03-23T13:20:00.000+02:002011-05-20T13:21:31.742+03:00

Последно се шматкахме между животинките в Лонглийт. След това тръгнахме да се прибираме, понеже нямахме много време. В 7-7.30 трябваше да сме в селото Ашендън, на някаква quiz вечер. Изобщо не знаехме какво ни чака, но затова - после. Имението в Longleat На прибиране минахме през Лейкок (Lacock), едно село, известно с това, че няма стълбове по улиците и сателитни чинии. По някакви причини

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-58046236192481955072010-03-23T12:44:00.000+02:002011-05-11T12:46:22.476+03:00

Събота, 13 март... обявихме деня за computer free, яхнахме шефското Волво и тръгнахме на път. Имахме да обиколим около 3 забележителности на юг-югозапад от Оксфорд. Оказа се доста дългичка обиколка, но там така са свикнали да се движат с коли, че не им прави особено впечатление, ние с колегата се схванахме здраво. Това е маршрутът, в началото не съвпада точно, защото ни прекараха през

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-51745905355072538622010-03-22T17:00:00.000+02:002011-05-05T17:02:23.149+03:00

Доживях и аз да се кача на самолет и да разгледам малко от Обединеното кралство. Целта на пътуването беше да се свърши малко работа. Работата се свърши, че даже успях и да видя едно-друго. В главата ми е още каша, та и писанията ми ще са кашести едни такива. Най-общо казано - Англия ми хареса. Бях в околностите на Оксфорд, в разни малки китни селца. Тихо едно такова, спокойно, като се

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-29466477196379694262010-02-01T16:13:00.000+02:002011-05-05T16:14:36.857+03:00

Петък, петък вечер. Правя лазаня и се опитвам да си събера багажа за следващите дни. Междувременно провеждам приблизително 100 телефонни разговора, докато координирам нашата група с другата група, разбера кой кога тръгва и разни други подробности. Към полунощ лягам за едно бързо спане и не успявам да заспя. Вълнувам се все едно отивам на Луната, а не на Мусала. Даже не ми е първо зимно

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-44910213641287602312010-01-18T16:12:00.000+02:002011-05-05T16:13:16.796+03:00

Първото щъкане за тая година се осъществи на Витоша, като генерална репетиция за Мусала в края на месеца. Китната ни дружинка от девет парчета се събра на Хладинлика, стигна Драгалевци и тръгна към Бай Кръстьо. Пътят нагоре няма какво да го описвам, хахо-хихи, кълвачи и прелитащи индийски слонове. Времето за момента беше с нас, нито студено, нито горещо, снегът беше малко (малко

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-28609840649324301322009-12-15T15:28:00.000+02:002011-05-05T15:29:42.295+03:00

Петък, някакъв следобед, трима откачации с раници и една китара се въртяхме покрай гишетата на автогарата, едната откачация беше рекордьор - камуфлаж, кубинки, мешка и яке с автографи на Bonfire... евала, Десо, ти си нашата опора! След 3 часа кацнахме в Троян, където ни чакаха още хора и ни натовариха по колите в посока Беклемето. По предварителен план трябваше да сме 40-50 човека, много

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-5375541915271657102009-11-17T15:27:00.000+02:002011-05-05T15:28:07.301+03:00

ного силни последни две седмици - първо мъгливото Ехо, после се вдигнах до х. Левски на годишната среща на Планинари.орг и приятели. То тръгнах малко на майтап, даже си търсех по форумите дружка, а в крайна сметка се събрахме една част от компанията от предния уикенд. Във влака се намерихме с още народ, някои от които също бяха предишната седмица на х. Ехо. Влакът беше пак убийствено рано и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-79250490385520193572009-11-10T15:23:00.001+02:002011-05-05T15:26:08.501+03:00

Не знам какво ни тегли толкова към това Ехо, от една страна магията на мястото, от друга проклетия Юмрук, който все ни се опъва и все не успяваме да го качим. Досега поне го гледахме, миналия уикенд даже и не го видяхме. Причината да се замъкнем на Ехо на 7-8 ноември беше именния ден на Ангел, и Юмрука естествено. Организацията се точеше седмици наред, както и да се брояхме и преброявахме -

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-73287695257896539662009-10-11T15:22:00.000+03:002011-05-05T15:23:25.351+03:00

Ей я къде е - малка, ниска, скрита до Витоша... От десет години живея в тоя град и не се бях замисляла за съществуването й. Всичко започна от едно гости в Горна Баня - докато се друсахме по черния път към къщата, очите ми се заковаха на една маркировка. Тогава с половинката установихме очевидното - ха, ама то това е Люлин. След известно време (на 11 Октомври) взех карта на планинката и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-35740303022806543072009-09-30T12:41:00.000+03:002011-02-04T12:43:02.539+02:00

Е аз не летях, други летяха, но тържествено си обещах, че напролет ще литна и аз. Денят беше 20 септември, неделя, след Crematory. Влакът беше в 7.27 на Подуене. В 7.20 аз се събудих и се хванах за главата. Изпуснах и следващия влак. А когато изпуснах и третия, се стегнах и се метнах на първия срещнат автобус за Карлово. В 14.30 бях на центъра на градчето, а след още половин час бях минала през

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-16263243846082384372009-09-27T15:19:00.002+03:002011-05-05T15:22:14.595+03:00

Някакви хора бяха решили да правят някакво мероприятие в Драгалевци, от набедения за сайт техен блог не ставаше ясно какви точно са им мераците спрямо планината, освен че всъщност май подкрепят инвеститорските проекти. Живи-здрави, бяха обещали безплатен лифт за целокупното множество, което ще се изсипе на площада. Въобще нямах намерение да създавам масовка на мероприятието им. Двете с Ася

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-89851280995865405282009-08-24T12:41:00.000+03:002011-02-04T12:41:25.781+02:00

Ама много мързеливо... и със специалното съдействие на ген. Стаменов, без когото щях да видя Пирин през крив макарон. Събота 22 август започна с хубав изгрев, докато се наливах с кафе на терасата и отмятах наум какво още не съм пакетирала. Когато сведох нещата до батерии и вода, нарамих дисагите и драснах към Руски паметник. Пирин, Пирин... преди 2 години там започна всичко. След няколкогодишна

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-9471858251116040422009-08-19T12:33:00.000+03:002011-02-04T12:34:35.772+02:00

Кога се върнахме от Рила, кога хукнахме пак по планините... ама както се вика сърце юнашко не трае и веднага се включих в офертата за разходка до Черни връх. В последния момент и половинката се присъедини заедно с още един индивид. В крайна сметка бяхме толкова китна и шарена компания, че повече няма на къде. Точехме се като родопска песен до х. Академик, а после загубихме Стефан, който избяга

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-11993130694556674202009-08-18T12:31:00.000+03:002011-02-04T12:31:48.906+02:00

Ден 5 - 03 август, понеделник: х. Иван Вазов - Раздела - х. Скакавица - Паничище Рано-рано сутринта се изстрелях от леглото в хубавото ни зелено бунгалце и се паркирах в столовата. Малко по-късно нагъвахме пържени филийки и чай, а още малко по-късно вече бяхме готови за потеглим към Раздела. Там вече щяхме да попаднем "в свои води" - покрай Седемте езера, Сухия чал и Скакавица. Това

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-19583304094984610582009-08-18T12:23:00.001+03:002011-02-04T12:25:57.178+02:00

Ден 4 - 02 август, неделя: х. Мальовица - почти вр. Мальовица - х. Иван Вазов Follow me... събудих се в стайчето в х. Мальовица рано сутринта, а в главата ми звучеше: "No gold at the end of the rainbow/ No high hopes, dreams deceive/ Follow me..."  Защо ми се беше загнездила тая песничка на PAIN в тиквата не знам. Явно дните без музика си казваха думата, един бог знае какво съм сънувала, че

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-61164845892898328002009-08-13T13:28:00.000+03:002009-08-26T13:29:23.533+03:00

Ден 3 - 01 август, събота: х. Рибни езера - з. Кобилино бранище - з. Страшното езеро - х. Мальовица Ден 1 Ден 2След хиляди молби половинката се нави да тръгнем към Мальовица все пак. По книга прехода трябваше да трае около 8 часа и половина. Мен това ни най-малко не ме притесняваше. Въобще не ме притесняваше и факта, че някой си го бил взел за 10, друг за 12 часа. В интерес на истината и това, че

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-53678850514896777702009-08-12T15:07:00.000+03:002009-08-26T13:29:55.723+03:00

Ден 2 - 31 юли / петък: х. Грънчар - х. Рибни езераДен 1Както споменах, през нощта в Грънчар ни беше малко студено. Така де, не бяхме в самата хижа, а в едно от бунгалата. Бях склонна да обвинявам дупките в стената и счупения външен прозорец, но като станах и видях мъглата, ми просветна. На всичкото отгоре почти не бях спала, въртях се цяла нощ, половинката и той. Другите трима изглеждаха

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-33531442821443303242009-08-09T15:05:00.015+03:002009-08-09T16:56:59.190+03:00

5 дни из Рила... мечтаех за това ходене от ранна пролет. Бях направила маршрута, бях изчела всичко из нета за местата през които щяхме да минем, за проблеми и спънки по маршрута, имах дълъг списък с часове и разстояния. Уговорих си отпуската. Седмици наред следях дългосрочни прогнози в няколко сайта и колкото и да са недостоверни, все пак благодарение на тях избрах 5 дена с хубаво време. Десетина

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-48226361334687833632009-08-09T15:04:00.000+03:002009-08-09T15:05:04.063+03:00

В най-горещия ден от началото на лятото (онази паметна събота 25 юли), туристическата агитка от форума на Z-Rock, известна още като Трупа Вежен, не изневери на Балкана кръщелник и тръгна към х. Ехо. Е верно - в доста редуциран състав, но все пак потеглихме. Даже го направихме подозрително рано, в 6.06 с пътнишкия влак. Влак като влак, със стандартното прекачване по автобуси между Камарци и

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-16750608603737417802009-06-16T15:03:00.000+03:002009-08-09T15:04:18.206+03:00

Вежен... Три месеца трупа Вежен, част от Zrock Tribe, не спахме, понеже първия път ни се опъна. За малко и сега да се оплескат нещата още преди да тръгнем, но се справихме с логистиката и потеглихме.В петъка се оказа, че автобуса ни не вървял. Това веднага промени плана за атака на Тетевенския музей и решихме, че ще тръгваме в 12.30 директно за Рибарица. Това беше перфектно, докато в 9-10 вечерта

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-7317727014776180282009-06-15T15:02:00.000+03:002009-08-09T15:03:10.465+03:00

Закъснях малко с това писание, ама нямах снимки... то още нямам, фотото ми беше в брат ми и каквото има е от телефона, та ще прощавате за качеството. С повечко въображение може да се види едно-друго.Преди година се опитахме с Ирма да се качим на върха, но ни запраска дъжд и се върнахме, бяхме стигнали до билото вече (тъкмо излизахме от гората над хижата), но не ни провървя. Тая година изпълнихме

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-38247179015412744472009-05-19T15:00:00.000+03:002009-08-09T15:02:19.373+03:00

Писва ми вече тоя Черни връх, ама е близо проклетия и къде-къде - на Черни връх.В неделя с много мъки успяхме да станем (след Велошествието в събота привечер и рождения ден на Бурканчето, бяхме полу-умрели), да закъснеем за срещата с Благо на Хладилника, да се сдобием с по една баничка и да заемем позиции за автобуса. Позицията я заех аз. Откакто не живея толкова близо до офиса и ми се налага да

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-51236904076384690212009-04-14T15:02:00.000+03:002009-06-18T15:03:26.267+03:00

Понеже за момента доставчиците са ми отпуснали само вътрешен нет (което автоматически означава, че работата е временно преустановена), реших да драсна 5-6, до 20-30 реда, за съботната разходка из Витошата. Колко хубаво, че снимките са на български сървър.Та миналата седмица по някое неопределено време реших, че в събота ще се ходи някъде наоколо. Ударниците от "трупа Вежен" обаче останаха пас,

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-39505549468415340482009-03-24T14:57:00.003+02:002009-06-18T15:01:14.407+03:00

Или как не сме били спасявани... Дълга история, която стана още по-дълга когато се прибрахме в София. Без снимки - дълго е и без друго, а са и малко. Голямото газене на челници не е документирано.Автогарата - Освалдо и Орландо идват, миришат на шкембе... Удряме по едно кафе и палим към автобуса. В последните 2 минути Лили и Ангел се класират и те, и дружно поемаме към Тетевен. Окупирали сме почти

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-53613753675983196362009-03-10T12:35:00.011+02:002009-03-10T14:10:13.349+02:00

Събота, 6 o'clock in the morning... след концерта на Lordi. Кой спал - спал, кой не е спал - да не е ходил на концерт. Заради инцидентното ми появяване в з. Христо Ботев останах без храна, вода и никакви силици да търча по чукарите. Направих чай, наврях каквото ми се изпречи пред погледа в раничката и отпраших.В 7.30 на Хладилника се сдобих с разни банички и други хранителни продукти, бутилка

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-36925204281492278872009-01-26T15:46:00.000+02:002009-03-10T11:10:18.873+02:00

26.01Студ, виелици, вятър 144 км/ч - всички познати упорито се мъчеха да ме откажат от зимна Мусала. Даже бойната дружина се стопи и в крайна сметка вместо 7 тръгнахме 3-ма души. До последно щяхме да сме поне четирима, но Кифлата (кифлата е от мъжки род) се бил натряскал предната вечер и не се яви на срещата.Трима-трима, ко да се прави. Натоварихме се на колата и отпрашихме към Боровец. Там се

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-14442826182525595582008-12-15T15:46:00.000+02:002009-03-10T11:10:06.616+02:00

15.12.2008Драгалевци - Голи връх - Платото - х. Момина скала - Боянско езеро - БоянаПланирах го като мъничка разходка. Най-много до Голи връх, че даже да се върна с лифта, ако крайниците не ме слушат. Не бях стъпвала в планина от точно 3 месеца (последно бях до Козя Стена през септември) . Та целта беше да видя в какво състояние са дефектните ми колена и да се поразтъпча малко.Още рано призори

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-74856724489336863282008-12-02T15:45:00.000+02:002009-03-10T11:09:53.567+02:00

02.12.2008За пръв път не знам как да започна постинг... не знам какво заглавие да сложа, не знам дали да е в Туризъм или Музика... В крайна сметка обаче, туристическата част тотално избледня пред невъзможния концерт на Anathema.... Невъзможен означава невъзможен, означава че за първи път съм на такъв концерт, а и за сефте бях съвсем най-отпред, на оградата. Не голям, а някак по-истински от

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-65859956104051544772008-09-16T15:44:00.000+03:002009-03-10T11:09:40.688+02:00

16.09.2008Ден 2: х. Козя Стена - х. Ехо - РибарицаВ неделя станахме късничко. Аз в 8.30 бях пред хижата и пиех чай след чай, зяпайки в мъглата. Добри подскачаше насам-натам, а хижаря ни се радваше, че сме донесли дъжд. Е, аз пък не се радвах толкова. След като закусихме и порядъчно се натуткахме в 9.30 най-накрая потеглихме към х. Ехо.Мъглата на моменти се разкъсваше и разкриваше невероятни

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-57430413274577524652008-09-15T15:43:00.000+03:002009-03-10T11:09:28.075+02:00

15.09.2008Ден 1: Троян - Чифлик - х.Козя СтенаСпоред всички правилници на Мърфи времето се скапа точно за нашето Балканско скитане. За капак аз в петък цял ден вдигах температура. Няколко дена по-рано групата от 4 човека изведнъж станахме 5, предупредиха ме, че петия бил голям заплес. Познавайки себе си не мислех, че може да ме изненада с отвеяност. Уви, грешах.В събота в 8 часа трябваше да сме

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-30375121947554746542008-09-01T15:42:00.000+03:002009-03-10T11:09:13.667+02:00

01.09.2008И из Витоша можело човек да си докара яко адреналин, при това без снегове, виелици или гръмотевични бури. Само благодарение на собственото си малоумие.Планът за вчера беше следния - Драгалевци - Бай Кръстьо - Комините - Камен Дел и връщане отнякъде. Понеже колената ми все още не са съвсем ремонтирани аз държах слизането да е по-полегато и щяхме да го мислим на място.Потеглихме от

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-84503762219299910152008-08-18T15:40:00.000+03:002009-03-10T11:08:57.890+02:00

18.08.2008Жега, жега, жега... даваха го за Плевен и района около 40 градуса през уикенда. Въпреки това си хванахме влакчето в 17.30 в петък и заминахме на гости на бабата на половинката. Аз като едно притеснително същество си се притеснявах на воля всичките 2-3 дена, през които бяхме там. Още с появяването ни жената се впусна да ни обгрижва, въпреки че внукът и настояваше да не го прави, а аз

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-26569470187469051712008-08-11T15:30:00.000+03:002009-03-10T11:08:35.367+02:00

11.08.2008Великата Рилска пустиня се отлага за следващия път, когато ще се опитаме да посетим някое по-ненаселено място. Засега - Голямата Рилска навалица. Предупреждавам - постинга е дълъг и снимков. Не ми се пишат два просто.Планираното ходене до 7те Рилски Езера се точеше като планове от март насам. Организация - нула, ентусиазъм - само от моя страна. Малко преди рождения ми ден заявих, че на

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-40356024235178710602008-08-04T15:28:00.000+03:002009-03-10T11:08:21.276+02:00

04.08.2008Събота, тежка събота - от ония съботи, когато ама съвсем няма какво да прави човек. Измих и изметох каквото намерих за миене и метене из нас, после скучах още и още... Накрая заявих в кю-то на половинката, че в неделя сме на разходка из Витоша, той ако иска. И без друго след седмица сме в Рила, а не съм си мърдала дирника от три месеца. Стигнахме до решението, че ще пробваме да идем до

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-22596266696847000262008-07-28T15:26:00.000+03:002009-03-10T11:08:09.849+02:00

28.07.2008Следконцертния викенд (след Metallica) се отдадохме на кашкавален туризъм, цър-пър на природа и мокрене в палатката. Освен това по мое скромно мнение нарушихме поне един закон, но никой не ни санкционира, а и без това нарушителите бяха навсякъде и то на големи групи.Денят започна повече от зловещо - някой гений от интернет доставчиците ми беше решил, че 8.30 в съботата след Metallica е

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-90647467626598350202008-07-14T15:25:00.000+03:002009-03-10T11:07:50.959+02:00

14.07.2008Ден последенНастъпи и деня на отпътуването ни от Каварна и моренцето. Пихме по последно кафе на автобуса и стегнахме ранички и мешки да си ходим. Аз бях положила геройски усилия предните дни да разтоваря малко багаж и се прибирахме с един спален чувал и палатка по-малко. Лагера пустееше и по земята се въргаляха безценни съкровища като забравени калъфи за чували и по някоя и друга

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7220868655158796412.post-8542302806273848182008-07-12T15:24:00.000+03:002009-03-10T11:07:23.702+02:00

12.07.2008Ден 3В деня Х, когато се очакваше Slayer да къртят и мачкат, се събудихме малко преди обяд, навлякохме плажните дрешки и се засилихме да хапваме. Покрай изненадващото ни изнасяне на квартира бяхме останали с изключително оскъдни финанси и избора на хранителни заведения беше значително ограничен. Обаче не хапнахме, попаднахме на останалите от бойната дружина и забравихме да ядем -

Lucy Stamenovahttps://profiles.google.com/100661455321828014084noreply@blogger.com0