четвъртък, 25 август 2011 г.

Голямото рилско трамбоване IV

Ден 4 (4 август) - where the fuck is Годлево!?


Сутрин на Вапските... Оооооо, Фунтиуще търлингдроме! Това ми беше в главата след вогонската игра на филми предната вечер. Е, може би исках да има и права лопата наблизо, за една бърза ТКЛ.



Събрахме товара, проверихме картата. Христо ни беше казал, че хижа Семково е на има - няма 2 часа. От там трябваше да търсим начин за смъкване в Добръско и после пряк път за Годлево. Дългичко изглеждаше, ама.. колко му е бееее, ние сме нинджи!



Първото изгубване регистрирахме още в меандрите между езерата, но още ни беше смешничко. После се върнахме на пътеката, последва малко боровинко и малиноядене, появи се някакъв черен път и voila - хижа Семково! Бира, зареждане на тифилона с GPS-a, Зайо-байо и разпитване за пътя.

Това последното се оказа невъзможно. Нито хижаря, нито горските успяха да ни дадат акъл как да стигнем пряко до Годлево. На някаква карта на входа на парка било имало някакъв път... Вълка я снима, а Илия беше убеден, че ще намери пътя (ама естествено!).

пред х. Семково

И се почна едно епично слизане... на някъде. Минахме през к.к. Семково, после нейде надолу трябваше да намерим една зелена маркировка за х. Добърско (за която Христо беше казал що-годе къде е, но маркировка не бил виждал). Тук GPS-a оправда носенето си и ни изкара на правилния път - маркировка си има, но не започва веднага от отбивката.

Дотук - добре. На пътя сме, пътят е страшен, но славен... трамбовахме си и си хихикахме, все още.



сериозно?
 По едно време крайниците започнаха да бият отбой. А и една жега се отвори... мъка, мъка! Решихме, че все пак ще почиваме повечко на разклона за Добърско и х.Добърско. Изобщо не знам колко сме вървели, много, безкрайно... започна да ми се вие свят, ама стисках зъби.

Тук поредицата от събития леко ми се губи вече, а може никога да не съм я била запомнила. За малко да се объркаме на едни вили преди разклона. Там ни упътиха и най-накрая се появихме на асфалта. Малко почивка, сверяване на картите и газ. Майкоооооо.. по асфалта вече пълзяхме. Даже и оня киборг Илия проявяваше признаци на някаква умора. Аз бях на автопилот почти. В някакъв момент трябваше да търсим синя пътека (неслучайно кръстена "пътека Дива коза") и от нея да свием вдясно и да търсим път за Годлево. Там някъде, на въпросния хипотетичен път за Годлево (на GPS-a такова нещо нямаше), щях да припадна. Жажда, умора, жега, слънце... събрах си силите за малко и продължихме.



 
Изобщо идея къде отиваме нямахме. Аз разчитах на това, че тия черни пътища все някъде водят. Оги пък явно тайно се надяваше да идем в Добърско, че да види църквата. Илия, упорит като магаре, вървеше целенасочено в някаква негова си посока. Вълка и Цецо не знам какво са си мислели в тоя момент. По едно време пътят се разклони - нагоре и надолу. Според войводата вече уж трябвало да сме превалили хребета между Добърско и Годлево и сме надолу. Съмнително ми се видя, ама баира вече не ме привличаше, газ към ниското. Даже и чешма намерихме, кеф!


Ах, тиииии...

По едно време излезнахме над село... обаче нямаше начин това да е Годлево. За всеки случай питахме един човечец това Добърско ли е.... Ми, Добърско беше. Разпитахме за път към Годлево - оооо, било на 3-4 км, нищо работа. Пък и нямало как да се загубим. Точно ние ли да няма как? Да бе, ние сме професионалисти!

Добърско



 Центъра го намерихме от първия път, Оги си видя църквата, а после се размазахме на един тротоар за по бира. Накрая свежи-свежи тръгнахме към Годлево. Ето го къде е - час, час и половина и сме по баните! С нас тръгна и едно кученце, горкото, кръстихме я Шариета.




Както тръгнахме по правилния път, така се озовахме в градината на една лелка. Тя ни гледаше, ние я гледахме...

"Къде е пътя за Годлево?"
"А, ей там покрай боба вдясно... аз мислех, че място за спане търсите..."

Върнахме се на пътя, после минахме покрай някакви крави и поляна, после през дере, после заизкачвахме баира, който трябваше да ни дели от банята... и в един момент се озовахме там където не трябваше. Бяхме качили баира и вместо да слезем от другата страна се бяхме върнали от същата. О, по дяволите! В далечината виждахме село, това трябваше да е, въпреки че хич не ни се струваше да е то. Бяхме ходили само с кола в Годлево - аз, Вълка и Илия, та не бяхме наясно за други подстъпи към селото. Все пак тръгнахме смело към къщичките в далечината когато отзад Цецо се провикна:

"Стойте! Това не е Годлево! Това е /непомнякое/ Драглище!"

Оооо, не отново! Вече бяхме ама съвсем на автопилот, тук си дадохме сметка, че почти никой не е ял днес. Тук-таме имаше хапнали шоколад, а аз май бях най-зле в това отношение. Подкарахме се по някакви баири и всеки се оказваше предпоследен.  Пресякохме отново проклетото дере, влачехме се по някакви далекопроводи, в разни храсти и по кози пътечки докато най-накрая не излезнахме на път... Кога ще спре болката!?

Драглището

Още мислехме, че ще стигнем и Пирин...

Истинското ГОДЛЕВО

Чак не повярвах когато се оказахме над самото Годлево.. пътят, по който вървяхме пък започна да го заобикаля от високо... неееееее, не пак! Намерихме някакво дере и се изсипахме при един овчар. Кучетата му се скараха с Шариета, а ние залазихме към центъра.

К2, най-накрая! След известни недоразумения ни настаниха. Метнах раницата, дрехите и се хврълих в банята. После се оказа, че в стаята на момчетата нито душа, нито кенефа работел, та всички се къпаха в моята.

не е за вярване! ХРАНА!

Докато ги чаках да се хигиенизират започнах организацията за идните дни. Трябваше на следващия ден да стигнем з. Кончето, а на 6ти да чакам гости на Влахинските, където да посрещнем рождения ми ден. На 7ми - към Тевно и после да се спуснем в цивилизацията. Докато кроях плановете Илия се появи:
"Казаха ми, че прогнозата за утре е отврат"
 после се появи и Цецо:

"И на мен така ми казаха"

После проверих прогнозата - отврат! Гръмотевици по път за Кончето... о, по дяволите, нееееееее!

Драснах, че Пирин се отменя и докато вечеряхме се ядосвах и мислех къде да идем все пак. После играхме на асоциации до никое време. Сутринта беше трудна и мъчителна, за капак се оказа, че маршрутката, в която едва се вмъкнахме не хваща влака в 10 и нещо. Пътуваше ми се с теснолинейката, но щяхме да пристигнем чак към 22ч. В Разлог намерихме автобус и скоро бяхме обратно в София. Междувременно решихме, че рожденият ми ден ще бъдe отпразнуван на Батулия.

Така приключи голямото рилско трамбоване и губене... оставихме си за друг път билото над х. Македония, както и известно количество Пирин...

А толкова ме беше яд... както се оказа впоследствие, за добро било изпускането на втората част от прехода ;)

През погледа на Цецо

1 коментар:

  1. За мен не беше за добро (2 пъти мрън на квадрат)...
    Драглището беше Горно :)

    ОтговорИзтриване